Малката Америка - късче родина за военните
След края на Втората международна война спечелилите - Съединени американски щати и съдружниците Франция, Англия и Русия - поемат контрола над новосъздадените четири окупационни зони на немска територия.
Американските бойци са настанени в специални селища, в които живеят дружно със фамилиите си. Още тогава стартират да назовават тези селища " Little America " (Малката Америка) - парченце татковина за американските войници в следвоенна Германия.
Окупационният интервал завършва през 1955 година, само че американската войска резервира своите военни бази. Повечето американски казарми и селища са закрити дефинитивно през 1980-те години. Сега в берлинския Музей на съдружниците бе открита галерия с фотографии, правени от края на 40-те до 80-те години на предишния век, представящи живота на американците в Германия.
" За децата беше същински парадайс "
Всички изложени фотографии са от персоналната колекция на историка Джон Прован. Самият той е израснал в " Малката Америка ", младежките си години е прекарал във военновъздушната база край Зембах, в региона Пфалц - изцяло изолиран от локалното германско население. " Селището беше построено на едно отдалечено малко летище. Като деца на бойци всички ние се чувствахме доста близки ", споделя той. " Малката Америка " беше като Съединени американски щати - всичко, което имахме, идваше оттатък океана, и човек въобще не можеше да усети, че живее в друга страна, споделя той
Деца на военни следят по какъв начин татковците им минават в строй
В американските селища не е имало никаква потребност да се учи немски език: децата на бойците са ходили в американски учебни заведения. И всичко, от което са имали потребност, е дошло от Америка: хранителни артикули, облекла, спортни артикули, играчки, училищен принадлежности. Американските бойци и фамилиите им рядко са пазарували в немски магазини.
" В селището имаше единствено един рейс, който минаваше два пъти дневно и возеше немските служащи ", спомня си Прован. " В нашето населено място имахме всичко, от което се нуждаехме. За нас, децата, това беше същински парадайс. "
Внос на просвета от Америка
1976: " Ден на отворените порти " във военновъздушната база Рамщайн
Селищата на американската войска не са били огромни. В тях всички са се познавали - като в някой дребен американски град. И фотографите, документирали живота в " Малката Америка " по предписание на американската войска, са живели във въпросните селища. Затова и доста от фотосите, които в този момент са изложени в Музея на съдружниците, носят характера по-скоро на персонални фотографии, а не наподобяват на публични фотоси. Колекцията на Джон Прован съдържа общо 220 000 фотоси, както и 16 000 грамофонни плочи и редица аудиозаписи.
" За мен е значимо да запазим облика, основан от американците тук в Германия: въздействието на американската просвета, езика, демокрацията, та чак до храната фаст фууд, попмузиката, баскетбола и облеклата, да вземем за пример дънките ", споделя Джон Прован.
Американските бойци са настанени в специални селища, в които живеят дружно със фамилиите си. Още тогава стартират да назовават тези селища " Little America " (Малката Америка) - парченце татковина за американските войници в следвоенна Германия.
Окупационният интервал завършва през 1955 година, само че американската войска резервира своите военни бази. Повечето американски казарми и селища са закрити дефинитивно през 1980-те години. Сега в берлинския Музей на съдружниците бе открита галерия с фотографии, правени от края на 40-те до 80-те години на предишния век, представящи живота на американците в Германия.
" За децата беше същински парадайс "
Всички изложени фотографии са от персоналната колекция на историка Джон Прован. Самият той е израснал в " Малката Америка ", младежките си години е прекарал във военновъздушната база край Зембах, в региона Пфалц - изцяло изолиран от локалното германско население. " Селището беше построено на едно отдалечено малко летище. Като деца на бойци всички ние се чувствахме доста близки ", споделя той. " Малката Америка " беше като Съединени американски щати - всичко, което имахме, идваше оттатък океана, и човек въобще не можеше да усети, че живее в друга страна, споделя той
Деца на военни следят по какъв начин татковците им минават в строй
В американските селища не е имало никаква потребност да се учи немски език: децата на бойците са ходили в американски учебни заведения. И всичко, от което са имали потребност, е дошло от Америка: хранителни артикули, облекла, спортни артикули, играчки, училищен принадлежности. Американските бойци и фамилиите им рядко са пазарували в немски магазини.
" В селището имаше единствено един рейс, който минаваше два пъти дневно и возеше немските служащи ", спомня си Прован. " В нашето населено място имахме всичко, от което се нуждаехме. За нас, децата, това беше същински парадайс. "
Внос на просвета от Америка
1976: " Ден на отворените порти " във военновъздушната база Рамщайн
Селищата на американската войска не са били огромни. В тях всички са се познавали - като в някой дребен американски град. И фотографите, документирали живота в " Малката Америка " по предписание на американската войска, са живели във въпросните селища. Затова и доста от фотосите, които в този момент са изложени в Музея на съдружниците, носят характера по-скоро на персонални фотографии, а не наподобяват на публични фотоси. Колекцията на Джон Прован съдържа общо 220 000 фотоси, както и 16 000 грамофонни плочи и редица аудиозаписи.
" За мен е значимо да запазим облика, основан от американците тук в Германия: въздействието на американската просвета, езика, демокрацията, та чак до храната фаст фууд, попмузиката, баскетбола и облеклата, да вземем за пример дънките ", споделя Джон Прован.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ